Понеже ми омръзна всеки път да и търся текста на тази песен:

Пусть бегут неуклюже
пешеходы по лужам,
а вода по асфальту рекой.
И не ясно прохожим
в этот день непогожий,
почему я веселый такой.

Я играю на гармошке
у прохожих на виду...
К сожеленью,
день рожденья
только раз в году.

Прилетит вдруг волшебник
в голубом вертолете
и бесплатно покажет кино,
с днем рожденья поздравит и,
наверно, оставит
мне в подарок пятьсот эскимо.

Я играю на гармошке
у прохожих на виду...
к сожеленью,
день рожденья только раз в году.
_________________

Ето и самата песен

    Под това име стартира кампанията на Free and open source software за освобождаване на файловите формати. Ще цитирам дословно сайта, а който иска може да го види собственоръчно.

Цитат

Цел на кампанията

Сигурно всеки от вас е попадал на файл в Интернет във формат, които не може да отвори, поради факта, че не разполага с дадена програма или ако успее, то той не изглежда както трябва. Това, наистина е голям проблем на който има много лесно решение. Целта на тази кампания е да информира и да помага информацията публикувана от издателите да достига до повече получатели.

Какво да направим

Ако имате сайт на който има документи или изпращате информация по електронната поща (информация за пресата, оферти, документи и др.) в прикачен файл, направете така, че получателят да получи това, което сте му изпратили и му дайте възможнността да може да го прочете в каквато и среда да се намира с каквато и програма да разполага.

Как

Избягвайте използването на затворени формати като Microsoft .doc (.docx), aко все пак искате да го използвайте или си се налага, изпратете на получателя и друг формат, например *.RTF или универсалния .PDF.
Aко трябва да публикувате информация на сайта си, която да се изтегля, направете същото. Осигурете на посетителите си избор и публикувайте информацията в поне един отворен формат.
Aко искате да комуникирате с много хора, не поставяйте условия за файлови формати, които зависят от това дали потребителя има или няма определен продукт, разширете списъка на файловите формати и сложете поне един отворен формат.

Какво е отворен формат и какво не е?

Отворените формати са файлови формати, които ви дават сигурността, че всеки посетител, без значение с каква операционна система разполага и без значение какъв софтуер за отваряне на този тип файлове използва, ще може да види документа във вида в който вие сте го публикували.

Затворените формати, съответно не гарантират тази възможност. За да отворите, например един файл с .doc разширение, трябва да имате MS Office. A има и потребители и получатели които го нямат. Ако изпратите информацията а PDF или в TXT формат например, всеки би могъл да го отвори.

Софтуер за публикуване на отворени формати

Ако използвате продукти, които генерират .doc формат, можете много лесно да направите и PDF версия, която да изпратите на получателя или да публикувате на сайта си, с ето тази безплатна програма.

Използвайте продукти, които генерират отворени файлови формати, като OpenOffice, например,който освен, че е чудесен аналог на продукти, генериращи затворени формати е и на български и безплатен. Вижте сайта на OpenOffice от тук: OpenOffice.org

Ако искате да участвате копирайте кода по – долу :

във вашия сайт или блог за да може повече хора да виждат и да се присъединяват.

Лично мнение на пишещия:

Подкрепям инициативата за отваряне на формати от типа на .doc, .xls, .ppt. Тези формати са изцяло притежание на техните собственици, и това ги прави затворени за обикновените хора, като мен които не искат да ползват офис пакета на Майкрософт. Може би много хора ще кажат, че едва ли сме опрели до там, че и тези неща да оправяме, но не бих се съгласил с тях. Когато ми отнемат част от свободата аз предпочитам да викам, а не да мълча. Кой отнема свободата ми на избор. Както е цитирано и в страницата – такива са Министерството на Културата, Министерството на транспорта, Министерство на екологията, Здравно осигурителна каса, Министерство на благоустройството, Министерството на труда.

Всички те със своите изисквания за документи принуждават човек, като мен при условие, че иска да осъществи кореспонденция със съответните министерства да си купи Майкрософт офис и съответно Уиндоус. Това е непонятно за мен, защо трябва да купувам софтуер само за да мога да подам документите си коректно. Не би ли трябвало след като съм гражданин на тази страна да мога да ползвам услугите им безплатно? Нали един път съм си платил данъците към тях? И даже ако услугите им са платени, защо за целта трябва да плащам и за операционна система, която не искам?

Не ми се коментира повече, предполагам, че повечето от хората, които правят страниците въобще не се замислят, за това което попълват като изисквания. За тях файлове от типа на .doc, .xls, .ppt са вездесъщи и не могат да прогледнат по-далеч.

Това е …..

Моето мнение си е абсолютно лично...
Скоро говорих с човек който познавам отдавна. Има складове работи дограми и разни други работи и има работници. Оплака се че никой не искал да работи в България. После изрази надеждата, че ще бъде разрешено да дойдат да работят чужденци за такива работи. Попитах го дали смята, че примерния филипинец също ще работи за мизерните заплати, които дава той и малко остана да ми се разсърди. Казах му "...разсъди малко кой ще е този който ще дойде за 300 лв. заплата от 10 000 километра и ще работи тук за повече от три месеца. След като поработи ще си хване шапката и ще отиде да работи в Гърция, а на теб ще остане само чувството, че си направил един европеец повече".
Почти ми се разсърдиха но това ме накара да коментирам темата с друг човек, който изказа следното мнение, с което съм съгласен. Представи си казва, че дойде филипинеца в Б-я той няма да има жилище и подслон тогава трябва да си намери работа, която да му удовлетворява желанието за да може да си ги осигури. Намира си работа но за това жилище трябва да плаща наем по 300 лв. на месец. Е става лесно като привлече още двама и тогава отиват по 100 лв. на човек. Но този филипинец ще види, че в българия може да се яде и му трябват за да се изхранва пари пак около 100-200 лв на месец. Опа дошла и зимата му трябват пари и за ток и парно - ето ти още 200 лв на месец разходи. До тук нашия филипинец му трябват само 300 - 400 лв. на месец за да преживява. Тогава следват и другите нужди цигари, алкохол (щото те май пийват тия) и разни други забавления - ето ви още 100 кинта на месец. Какво излиза, че нашия филипинец му трябват около 400-500 лева само за да "живурка" не говорим за нормален живот. За ипотеки и изплащане на заеми и такива работи не става и дума, защото същия този филипинец идва на голо тук и като се върне у дома вместо да гледа телевизор или да слуша музика той ще седи и ще медитира - те поне са наясно с тази работа.
Какво излиза тогава, нашия средностатистически филипинец трябва да дойде да работи в България за жалките 500 лева. Мисля, че някой много се е объркал ако си мисли, че това ще стане. Защото който си мисли, че българите са мързеливи и не искат да работят е в голяма грешка. Българите не са мързеливи те просто не искат да работят за малко пари това е истината. Преди време оня Цветков по нова беше казал, че влизането на Б-я в ЕС ще отвори нови възможности на хората. Е аз мисля, че вече тези възможности са налице, какво имам предвид ами това, че хората видяха възможността да си поискат заплата с която да се гордееш пред семейството си, а не да разсмиваш жабите с нея. И докато българския "бизнес" не узрее за това ще трябва да се стачкува. Всъщност българския "бизнес" мисля, че никога няма да узрее за това нещо. Докато дава всичката си печалба за консумация(разбирай шкембето си и скъпи коли за мутреси и любовници), а не за инвестиции този същия "бизнес" ще чака филипинци и ганайци да дойдат да му работят.

....и какво излиза всеки който го гръмнат се оказва свързан по някакъв начин с власта. г-н Манол Велев бил голям приятел на Първанов. Не ме изненадва, че власта е свързана с мафията защото тя нашата власт от мафията трупа пари за да стане власт - спонсорства, подкрепи после обратно от едната и от другата страна все мафия. Вчера някой се изцепи от МВР, че тоя Велев била го гръмнала конкуренцията - съвсем за канарчета ни взехте бе. Че то куцо и съкато знае, че тоя отдавна няма конкуренция...след като играе със Седефчов.
....тъпа мутренска държава в която премиера вместо да види себе си и да си каже, че отдавна е изтървал руля, почва да се кара на съда че не си вършел работата. Ами бат Сергей нали вие си ги назначавате тия съдии. Да не би аз да съм ги назначавал пак власта, която яде от една паница с мафията ги назначава. Вчера сръбската мафия реши да си разчиства сметките в България - Европа. А познай кой е виновен сега съда или мафията. Браво на Серьожа той ще оправи държавата
....не ми се стои вече тук ама наистина ми се емигрира....

Преди около седмица не знам как Windows започна да продава Ubuntu

Малко след това страницата беше свалена.
Нямам коментар по въпроса но явно ни очакват странни времена.... само в това ли
Просто обаче след два дена страницата е била затворена за това свидетелства и този сайт

И това са хората от виртуалната библиотека на Борислав и лично на него.
От както се сдобих с Pocket LOOX 600 направо се родих по отношение на четенето на книги.
Момчетата там сканират ли сканират и пускат в мрежата копия на любими за мен книги. Сега е много по-лесно човек да чете особенно с това устройство, което си има собствена светлина и при добри настройки въобще не натоварва очите.
Така че БЛАГОДАРЯ на Борислав и съмишленици за прекрасната БИБЛИОТЕКА

Бре днес сайта ми, който е с абсолютно никаква насоченост чукна 600 РЕАЛНИ посетители. Единствената цел на този сайт беше да си направя нещо като визитна картичка и нищо друго. Но ето почти 10 месеца след направата му има 600 уникални посетители. Видян е 1308 пъти, като основната операционна система с която е бил посетен е Windows XP, а браузъра използван в 73% от случаите е бил Мозила. Другите 17 % са за IE и останалите за непознати браузъри мисля, че това е Linx понеже май само той не се идентифицира.

Ами това е за съжаление даунлоуда на статистиката ми дава някаква тъпа екселска таблица от което нищо не се разбира не мога да си я публикувам никъде за да си я помня.

Започнах превод на това ръководство: http://www.tldp.org/HOWTO/html_single/Ecology-HOWTO/

единствено поради факта че е свързано с екология. Има интересни начини за спестяване на енергия свързани с компютрите и принтерите. Странно е обаче авторите му го промениха няколко дена след издаването му, така че ми се наложи да им пиша писмо за доуточняване на промените.

Преведох го и го качих тук
http://linuxonbg.hit.bg/Ecology-HOWTO_bg.html

Тази статия я намерих в нета преведена от DoUble

Чел съм статии като „Да преминем от Уиндоус към Линукс в пет лесни стъпки“ или „Как сменянето на операционната система може да достави удоволствие с Линукс“, или „Защо трябва да пробвате Линукс“, но винаги има хора, които казват, че Линукс е труден за научаване, а Уиндоус е много по-лесен за инсталиране, администриране и така нататък. Но ако първата ОС, която някога сте използвали не е MS Dos или Windows 95, а някакъв вид Уникс-базирана безплатна система като BSD или Линукс?
         Това е историята на един човек, който винаги е използвал Линукс и се е научил да работи с него, когато е бил млад, когато му се е налагало да я ползва на работа. Представете си, че Линукс е стандартната операционна система, а Майкрософт е малка компания, предлагаща така наречената MS Windows XP. Този текст е хумористичен, така че не го приемайте на сериозно! Това е измислена история, която би трябвало да е смешна. Така че или не я приемайте на сериозно или изобщо не я четете.

Моите първи стъпки с Windows XP
         Чух за нова Операционна Система, която се казва Майкрософт Уиндоус и исках да я пробвам, защото казват че е лесна за използване и интуитивна. За съжаление авторите не предлагат Live CD, за да я тествам преди да я инсталирам. Вместо да я изтегля от интернет, както винаги съм правил, трябваше да отида до компютърния магазин и да я закупя за € 150. Също така съществува и „Професионално издание“, но то струва дори повече. Първото нещо. което направих, когато се прибрах вкъщи, беше да отворя кутията, да пусна приложеният диск и да си стартирам компютъра. Исках да си направя backup на файловете, затова първо се опитах да отворя виртуален терминал, но нормалните CTRL+ALT+F1 не работиха (WTF?). Наложи се да рестартирам, да направя копие и да пусна инсталацията отново. Менюто съдържаше опция „Инсталирай Уиндоус XP“ и аз я избрах.
         Тогава се появи странно съобщение, което гласеше „End-User License Agreement“ (Лицензно Споразумение за Краен Потребител) и се наложи да го приема ако исках да продължа. Никога досега не бях чувал за нещо като това в Линукс, така че прочетох повечето от дългия текст. Не ми е позволено да разпространявам този продукт и не мога да правя копия за приятелите си. Това някак беше съвсем обратното на лиценза, който бях чувал досега – Gnu GPL. След като се съгласих инсталацията продължи. Уиндоус не разпозна, че имах ext3 и reiserfs партишъни на моята система и обяви, че е открил „неизвестна файлова система“. Винаги съм си мислел, че те са стандарт, но може би съм грешал. Имаше опция да изтрия целия харддиск и да инсталирам Уиндоус XP и аз я избрах. Следващото любопитно нещо, което Уиндоус не направи беше да създаде партишън за важните файлове, a вместо това бе създаден един голям системен партишън. „Може би Уиндоус е високо-защитаваща файлова система, която прави автоматични архивни копия в случай на загуба на данни“, помислих си аз. Понеже имах относително голям диск, не можех да избера Fat32 и се наложи да избера NTFS. Отне много време за да ми форматира диска. За нещастие не можех да избера пакети от списък, както винаги съм правил с Линукс – Уиндоус избираше всичко сам. Единствените настройки, които можех да направя бяха системното време, потребителското ми име и нещо, наречено „registration key“ (регистрационен ключ). Това е номер, състоящ се от 25 знака, който трябваше да въведа преди да продължи инсталацията. След още един рестарт, Уиндоус най-накрая беше готов за работа – е... почти. Уиндоус желаеше да бъде активиран първо. С тази процедура, Майкрософт се опитва да свърже с интернет и да провери всичката ми регистрационна информация. Няма начин! Отказах и Уиндоус ме уведоми, че имам 30 дни, през които трябва да се регистрирам. Това е кофти!
         Новият потребителски интерфейс се появи и аз започнах да забравям предишните си затруднения. Беше малко странно, че нямаше начин да се въведе обикновен потребител за всекидневна работа. Вмомента аз бях в администратор и имах root права. Почуствах се малко некомфортно, защото малката ми сестра щеше да има същите права като мен на тази система. Също така нямаше опция да се променят файловите права (нещо като chmod), което също беше потенциален проблем. Потърсих системната документация, за да си приспособя новата система, но не можах да намеря нищо полезно (F1 не е никаква помощ). Изведнъж грозновато жълто балонче се появи долу, в десния ъгъл. Гласеше нещо като „Открито е ново устройство“. Прозорец в средата на екрана ми съобщи, че трябва да поставя диска с драйвери (???) за моят принтер и да натисна „Продължи“. В първия момент се зачудих какво ли означава това, но после изведнъж се сетих, че драйверът е нещо като модул. Спомних си, че когато си купих принтера, получих и диск, който намерих в кутия на тавана. Натиснах на „Продължи“. Моята нова система ме предупреди, че драйверът не е преминал през тестът на Майкрософт. Бях малко поуплашен да натисна „Продължи“, но накрая събрах смелост и го направих, но всичко си тръгна перфектно. Бях малко раздразнен заради това глупаво съобщение, но нямах време да нервнича. След това инсталирах всичкия останал хардуер и бях готов да сърфирам.
         Нямаше защитна стена или анти-вирусна инсталирани и се почуствах малко несигурно, когато за пръв път влязох в мрежата. Сърфирах около две минути, когато получих съобщение от „Ал Дик“, който упорито ми предлагаше виагра. Internet Explorer нямаше филтър за изкачащи прозорци и след петнайсет минути лентата със задачите ми изглеждаше като бойно поле, пълно със спам. Наложи се да затворя всеки прозорец ръчно. Предишният ми браузър FireFox имаше табова фунционалност, но IE явно си имаше свои правила и стандарти. Но това беше само началото: Когато пожелах да си початя с приятели открих, че Windows Messenger не поддържа известни протоколи, като ICQ, AIM, TOM и Jabber. Наложи се да си създам регистрация в така наречения MSN, но отказах. Когато реших да гледам току що закупеното ми от Франция DVD, Windows Media Player ме уведоми, че не мога да си гледам DVD-то на компютъра, заради някакъв, така наречен, регионален код. Бях малко разочарован заради всичко това и попитах приятел какво да правя. Той ми каза, че имало трансфер на данни между компютрите, ползващи Уиндоус, и Майкрософт, за да се проверят спесификациите и да се направи проверка на софтуера ми. Бях шокиран. Платих толкова пари, за да притежавам стабилна, сигурна система, която уважава личните ми данни, а не бъгаво, приказливо лайно, отворено за останалите като врата на хамбар. Поисках да погледна соурс кода, за да видя дали тези обвинения са верни, но не можех, защото нямаше приложен соурс! Не желая да говоря за, така наречената, файлова йерархия в XP, където системните конфигурационни файлове са поместени в C:Windowssystem, вместо в /etc. Няма да говоря и за въшливата конзола, наречена „command“, както и защо никога не трябва да отваряте прикачени файлове в Outlook Express.
         След като системата се прецака, когато пожелах да запиша CD с вграденият инструмент за записване, а в същото време правех няколко таблици с жалкия Microsoft Office, който ми струваше още € 119, сложих всичко в малка зелена кутия и я занесох обратно на продавача. Същият ден инсталирах Линукс отново и направих ревю на еднопотребителската операционна система, казваща се Уиндоус XP, която може би ще бъде готова за употреба след около пет години. Дотогава ще се наслаждавам на свободата с BSD, OpenSolaris и Линукс.
Край


PS: Тук можете да намерите статия в microsoft.com "Как да премахнем Линукс и да сложим Уиндоус". Най-смешното е, че дори и тя е бъгава :D:D:D

Няколко месеца минаха и торентите пак си проработиха. Видях че успявам да свалям от Замунда и Арена без никакви проблеми.



Странно е че Дата.БГ още не са качили своите торенти.
Все пак още по странно е защо беше акцията срещу торентите. Точно по едно такова никакво време нито чакахме президент или някой евро комисар да идват и ГДБОП се заяде с торентите. И после какво нищо? Минаха няколко месеца и отново си работят. Единственото обяснение, което ми идва на ум е една посткомунистическа поговорка, която гласеше: "В Москва като пръднат тук се насираме". Е сега може да се перефразира за ЕС Явно от ЕС е дошъл някакъв сигнал за наши торенти и бай ганю е решил да оправи проблема кардинално, като ги затвори всичките.
ДА ама НЕ както казваше един явно проблема не се оправя така лесно и торентите пак си работят без проблеми. До колкото знам са регистрирани в чужди държави и това е начинът за измъкване от обърканата ни система.
Толкова от мен.

Днес срещнах тази статия в електронното издание на вестник Сега.
По принцип отдавна съм на тезата, че народа трябва да участва в политиката, а не само да грухти и да роптае а когато дойдат избори да "ги скъсва от гъби" както се изказва един идиот. Мисля, че задължителното гласуване не би оправило нещата и няма да доведе до тотално преразпределение на властите но от друга страна може да доведе до обикновенно преброяване на дивите зайци в тази страна.
Оказва се че в демократична европа където отидохме много от държавите са именно на този принцип. Такива са Белгия, Люксембург, Италия(не го знаех), Лихтенщайн и Гърция.
Какво ще ни даде твърдото гласуване - ами най малкото при задължителното гласуване в хазната ще влязат парите на тези които не гласува.
Какво ще ни отнеме - някои казват свободата, други правата а трети още нямат твърда позиция. Тях ги знаем. Лично на мен нищо няма да ми отнеме отдавна гласувам само с едно задължение, което няма да споменавам.
Така, че аз съм твърдо ЗА.

Днес гледах предаване по Канал 1. Интеграцията на ромите, чрез пари от Европейския съюз. Чудо не чувано както казват в приказките. С пристрастен комунистическо-социалистически глас ми бе обяснено, че от ЕС ще дойдат пари за да бъдат построени жилища на скъпите роми. Това от своя страна щяло да доведе до интеграцията им в българското общество. Като гледам по малко и се чудя и се мая, де ще му излезе края. Интеграция!!! Ами да станала била в гр. Лом. Там имало 13 000 роми и 18 000 българи. Та на тези 13 000 роми им построили квартал, направили им улици и обучили 280 (цифрата е изумителна) в различни професии. Имало от ромите в общинския съвет 6 човека, което било 1/3 от целия съвет. А заместник кмета бил ром.
Живот ли бе да го опишеш. Предаването продължава нататък.... За българия били отпуснати еди си колко милиона евро за интеграция на ромите в обществото. Ще им построят апартаменти и къщи които  щели да бъдат направени по подобие на цигански катун. Няколко къщи подредени около огнище.
Тук вече не издържам и сменям канала....Това го няма никъде.
Ей вие глупави българи дето сте взели по 25 годишни заеми за апартамент, и по този начин сте стимулирали българската икономика. Ми вие сте били толкоз тъпи, че няма на къде повече. Да не би да сте си мислили, че няма да върнете и парите на ромите, които те си осигуряват от ЕС.  А!!???
Видяхте ли сега колко сте малоумни и тъпи, сигурно е хубаво да се натискаш да изпълняваш клаузи и предпресъединителни идиотщини. И накрая за теб остава само гордоста, че си европеец а истинския келипир обира някой друг...
Мъка.........