Петък:

Решихме да започнем с брането на черното (керацуда, алжирка) грозде, поради факта че брането на бялото още не беше разрешен. Черното грозде е с площ от един декар и се намира на терасовиден участък от голям хълм близо до селото. Разположението му е доста добро, тъй като хваща всички слънчеви лъчи през цялото време на годината. Проблема с брането се състои във факта, че самите чукани са ниско на земята и през цялото време трябва да се навежда берача. Тъй като имахме твърдото намерение да го оберем за един ден малко се озорихме и в края на деня бяхме набрали около 1200 килограма грозде. Тримата човека, които бяхме обаче бяхме крайно уморени и с жестоки болки в кръста и краката. Поне при мен кръста не е слабо място но затова пък краката ме боляха ужасно. И това при условие, че на другия ден ни чакаше още доста бране. Въпреки всичко обаче бяхме доволни от работата си тъй като прибрахме реколтата и освен това тя беше с отлично качество. Независимо от падналите дъждове процента захарност беше 21, което въобще не е малко. Червеното вино тази година ще е на ниво. Оше същата вечер поставихме гроздето в каци за да може гроздовия сок да престоява в джибрите и да поема танина.

Събота:

Сутринта за наше голямо съжаление падна дъжд и това ни възпрепятства да почнем в ранни зори, та трябваше да чакаме да изсъхне малко почвата и тогава да влезем да берем. Обекта беше бяло грозде сорт мискет което е разположено на няколко километра от селото и е с площ осем декъра. В голямата си част самото лозе е силно но има редове, които са със слаби чукани и дават малко грозде. Виното което се произвежда от него е бяло и с много добри качества.

Към 8,30 часа дойдоха още двама помагачи и така станахме пет човека, което малко ни успокои че ще успеем да се справим. Започнахме да берем в 12 часа и разбрахме, че ще ни се види тежък този гроздобер. Основната причина е във факта че има много кал и при опитите да се изнасят кофите с гроздето ботушите полепваха ужасно, а вървенето ставаше направо невъзможно. Въпреки това към 3 часа започна да изпръхва земята и работата започна да спори повече. Брахме до 7 часа почти до мръкване и набрахме 3 ремаркета и половина което се равнява на около 2000 килограма грозде. Като за първи ден не беше много добре, защото в неделя трябваше да го свършим при всички случаи. Това се налага от факта, че пазачите наети да пазят масивите приключват своята работа в края на седмицата и от там нататък единственото което ни очакваше е да стане като през 2003 година или по точно да го оберат мангалите преди нас(за съжаление!).

Неделя:

Започнахме още в 8 часа сутринта като наехме още трима работници, които да помагат. Моя милост изнасяше кофите и пълнеше чувалите в ремаркето. Към 10 часа земята взе да опръхва и работата започна да става песен, но не и за мен, все пак мъкненето на кофи от по петнадесет килограма не е от основните ми занимания. Към обяд седнахме да хапнем и тогава усетих първите признаци на умората, които ме очакваха. Ядохме на бързо и пак почнахме а аз към 2 часа вече бях тотално гроги. Просто едвам си мърдах краката и бях се претрил много жестоко. Няма обаче кой да ме смени защото един от нас караше колата с ремаркето а другите бяха все жени. Така към 6 часа вече бяхме обрали цялото лозе и гроздето беше събрано в около 150 чувала. Общата маса на набранаа продукция възлизаше на около 6000 и малко килограма отгоре. Оставихме меленето обаче за другия ден защото бяхме крайно уморени всичките. Взехме си по един душ вечерта и си легнахме. Къпането много помага за отпускането на мускулите и наистина има релаксиращ ефект.

Понеделник:

Днес трябва да мелим гроздето, това се прави като същото се изсипва от чувала в кофи и от там се изсипва в машинката за мелене. Работата не е трудоемка но изисква малко повече физическа сила. Аз пълнех кофите и ги носех а тъстът ми мелеше гроздето. Към обяд вече бяхме смелили повече от петдесет торби и това ни даде възможност след обяд като свършим с меленето на други 30 торби да наточим вече червената шара от червентото грозде, което бяхме сложили в петък. Шарата се оказа с много добър вид и успяхме да напълним бъчва от 250, 50, 40 и 30 литра. Така за зимата ще имаме повече от 300 литра чиста кераца, това вино е превъзходно на вкус и понеже градуса на шарата е висок не му сложихме захар, така че даже и след кана от него на другата сутрин не боли главата.

По принцип смляното бяло грозде е добре да не се оставя дълго с шарата тъй като белия гроздов сок се оцветява допълнително от танина даже и след като е изкаран от чепките , но в случая не успяхме да наточим от него и да заредим така че оставихме това за вторник.

Вторник:

Сутринта тъстът ми намерил две от каците шупнали и шарата потекла отвън. Това се случва ако е доста горещо както в случая беше, тъй като ферментацията започва веднага и повдига чепките а отдолу остава шарата. Още от сутринта наточихме около 600 литра преди да сме смелили останалите торби грозде около 80 броя. Трудно намерихме съдове и взехме на заем един кацус от комшиите но успяхме да съберем остатъка. Така може да се каже че смелихме и останалото бяло грозде. Измерихме захарноста и тя се оказа твърде добра 19 %, което подсказва, че няма смисъл да се добавя захар за направата на виното. Направихме и един трик: тъй като остана една бъчва от порядъка на 100 литра която обаче беше от червено вино и беше поела цвета то трябваше да се напълни с червена шара. Това обаче значи че ще оставим джибрите за ракията сухи, така че взехме около 120 литра бяла шара и я сложихме в две каци с червени джибри. Така на другия ден сутринта наточихме превъзходна червена щара с която напълнихме това червено буре.

Освен това този ден наточихме още около 260 литра бяла шара, която поради факта че не бяха обработени бъчвите поставихме в пластмасови варели. Това не и пречи поради факта че на другия ден щяхме да обработим бъчвите и я наляхме. Така бялото вино което наляхме стана от порядъка на 850 литра.

На другия ден обаче ми се наложи да си тръгвам и не успях да присъствам на приготвянето на джибрите за ракия за съжаление, надявам се догодина да ги направя.....