Завладян от празничното европейско настроение, реших и аз да се усмихвам като новоизлюпен европеец и да показвам, колко ми е леко и мирно на душата. И как постоянно вътре в мен кънти неспирно ода на радостта – най повтаряния химн в последните дни. Опитвах няколко дни да се държа така но малко по – малко разбрах, че явно не мога да се отърся от същността си на див балкански субект поради следните причини:

Причина № 1:

Най – страшното към момента когато се опитам да се усмихна е че предните ми зъби са криви и грозни. От прекаляването с червено вино почерняват и при опит да се хиля възпроизвеждам много отрицателен ефект у хората. Това не може обаче да ми спре ентусиазма и реших,че като настоящ европеец трябва да се постарая да си оправя поне зъбите. Като споменах това на моя зъболекар той ми каза, че няма проблеми стига да понеса стоически болките. За болките няма проблеми викам аз, а той ми отговаря : „ Не тия болки господине – болката от това като чуете цената. И без всякакво предизвестие ми я каза в лицето.” Веднага озверял от болка се отказах засега да си правя зъбите. Все пак съм европеец може да се пробвам и без красиви зъби да се усмихвам.

Тук обаче се сблъсках с причина № 2

На другия ден на работа започвам да се хиля навред като пача, а колегата ме гледа и ми се чуди:

-          Какво се хилиш бе?

-          Ами европеец съм трябва да се хиля – отговарям по европейски

-          И на какво се радваш толкова? – подпитва ме невярващо той

-          Ами на живота си на всичко – вече сме европейци…

-          Ти видя ли си фиша ? – въпроса е удар под пояса но все пак го преживявам

-          Е какво да му гледам все същата мизерия….

-          А видя ли, че от тая мизерия шибаната държава вече ти удържа повече от 45 % данъци. А? – наежва се той. И за това ли се смееш? Ъ?

            Оглеждам тъжно фиша, колегата е прав до някъде но все пак вече живея в европа и както някой каза имам повече възможности, въпреки че са толкова размити и неясни. След малко затишие го взривявам, колегата де :

-          Да ама парите не са най – важното. Трябва да се радваме, че сме европейци и да се усмихваме.

-          ЪХЪ? – преглъща той и вече съм сигурен, че тотално ме смятат за лудия в офиса.

Май само аз се хиля и никой друг не поддава на моята кампания. Но на мен това не ми пука все пак съм европеец.

До следващия пример  с номер 3

Прибирам се в къщи с оная ми ти свободна усмивка и се хиля на жена ми. Тя подозрително ме подушва и открива, че не мириша на алкохол, това естествено и дава повод да ми забие вече до болка познатия въпрос :

-          Какво се хилиш, бе?

-          Ами щастлив съм, че съм европеец. – отговарям гордо аз

Тя горката се стряска, явно и тя си мисли, че ми хлопа дъската вече. Но понеже нищо не разбира в което аз съм напълно сигурен, започва да ме занимава с някакви си делнични въпроси -  гамените на съседа разбили пощата, голямата дъщеря била хремава пък лекарствата стрували скъпо. На малката пък и увеличили цената на хуманата и други такива, които не могат да ме извадят от европейско настроение. Аз продължавам да се хиля като идиот при условие, че ми забива новини които могат да разплачат и дзен будист. Естествено накрая успява като ми казва, че заплатата ми пак отишла за ток, вода и хумана. Другото, което останало отива за храна за децата. Ние с нея сме можели да гладуваме. Успявам да вметна, че ако ме беше послушала да емигрираме сега нямаше да ядем хурката тук, но тя сякаш отново не ме чува. Малко ми е мъчно и трудно да се усмихвам но се пробвам все по трудно.

Последния пример обаче натежава везните в друга посока и започвам да се чудя трябва ли да се усмихвам въобще, освен ако не се смея на себе си.

 Същата вечер научавам че ще стигнем Европа по заплати след 223 години. Това малко ме стряска, ама нали и ние сме европейци това ли ни чака да работим само за да живеем като говеда? Защо? Какво излиза, че така бленувания евросъюз е поредната измама. Това още повече ми стопява усмивката защото усещам, че няма смисъл да се смееш. Може и да си весел, че си европеец но трябва да си тъжен, че си българин и живееш като българин. Малко по нататък изскача от новините Данчо ментата и ми обяснява че трябва да си купувам акции, а не апартаменти. Тоя съвсем ми разваля настроението. От кога взе да разбира от инвестиции този сервитьор? Че и акъл да дава. Май това ми е достатъчно вземам си чуковете и отивам да си лягам, няма да се смея повече като идиот. Няма за какво да се усмихвам и да се правя на европеец като съм си просто българин. Може би след 223 години като стигна техния стандарт на живот ще се хиля но сега не мога просто.

Стигам до извода, че трябва да си обявя своя кампания – „Не се хили като пача – няма защо да лицемерничиш”. Нищо не ти е наред така, че  какво си се ухилил. Усмивката няма да ти донесе нищо добро само ще заблуждаваш хората за положението си, което е окаяно. Нека тези които те виждат независимо какви са да разберат, че не ти е леко да живееш така.

Това е гадно но така мисля….