Неделя е.

Сутринта валя но към обяд небето се избистри и реших да изляза на разходка с Елизабет. Оставих майка и кака и в къщи и потеглих с количката . Тя Елизабет явно си чакаше разходката и малко след като я подрусах по улиците на Възраждане заспа дълбоко. Завих я и се учудих колко спокойно е бебешкото лице когато спи, може би ако има бог то неговото лице трябва да е на спящо бебе. Такова едно чисто и лъчезарно, не обременено с никакви тегоби и светски глупости.

Продължавам по центъра това е любимото ми занимания да се разхождам бавно. Не обичам да сядам на кафе а просто обичам да обикалям. Главата ми е напълно празна от мисли и релаксирам в пълна сила. Към това се прибавя и любимото ми занимание да улавям фрази от други разговори и да си ги допълвам. Не знам дали е ненормално но изпитвам върховно удоволствие от това и по този начин си почивам напълно. Не подслушвам никой и не се натрапвам, просто когато минават покрай мен говорят и чувам техните гласове. Сега главната е пълна с хора и всички бързат, въпреки че са излезли на разходка сякаш профучават край мен а когато приказват аз чувам техните гласове и си до съчинявам….

 

********************************************************

-         ….. майка ми също пере кожените дрехи в пералнята……

-         Моята също пере в пералнята кожените дрехи…….

-         А моята и маратонки пере…………..

********************************************************

И жена ми пере всичко в пералнята, кога ли ще я скапе и трябва да купувам нова пералня!!?

 

********************************************************

- …трябва да ти върна 25 лева……..

- Няма ся да ми ги връщаш а ………

*********************************************************

Хм ето един дето не си иска парите, пък после сме били бедни и сме нямали пари.

 

*********************************************************

-         … пуши трева снощи.

-         Не съм пушила още но…..

*********************************************************

И аз досега не съм пушил такова нещо, когато излезе на мода бях отказал цигарите и не можах да се прежаля да запаля.

 

********************************************************

-         Искаш ли сладолед?

-         Един розов и ……..

********************************************************

И аз искам ама се сещам че съм си забравил портфейла – редовен номер. Иначе щях да си купя бадеми да хапна.

 

*******************************************************

-         …. да честитя на победителя .

-         Благодаря отново показахме ….

*******************************************************

Да бе днес има избори и явно Гоце е избран.

 

******************************************************

-         …. не бе пич ще ти ги донеса довечера няма проблеми….

-         (телефон)

-         ….. да довечера. Айде!

*****************************************************

И аз трябваше да дрънна един телефон на брата да не се притеснява.

 

Общо взето разходката минава добре Богориди е пълна с народ и отпрашвам към морската градина на спокойствие. Виждам обаче, че Елизабет се събужда и се замислям. Трябва да се връщам защото всеки момент ще огладнее. Свървам и се запътвам обратно. Бети отваря очите и ме поглежда смръщено явно и е неприятно след дрямката. Моя намръщен бог се прозява отваря широко очи и се опитва да се надигне. Все пак е на 5 месеца и още не може да прави това. Вдигам и седалката на количката, а тя само това и чака усмихва ми се и ми гука. Започва да се оглежда наоколо, очите и са същински вакуум за информация. Не мигват за да не пропуснат нещо ново от света. Отворени са широко едни такива сини и големи и гледат ли гледат хората на около, главицата се върти ту в ляво ту в дясно и не иска да изтърве околните събития. Радвам се защото този интерес ще задоволи физическия и глад и съм прав. Бавно вървя към къщи а тя продължава да гледа и гука.

Добра разходка ……

Много ми хареса! И за Бог си прав!
И това с фразите е готино. Аз подслушвах вечера едни пияници на центъра дето си деляха една бутилка, но собственика на бутилката по някое време се обърна и учтиво ми се извини за глупостите дето приказвали. Аз казах, че няма нищо, разбира се, но се разкарах, за да не вземе да се впусне в приказки :))))

толкова са чисти дечицата... и кожата им, и очите, и емоциите. И после ги омърсяваме с прах в очите и душата. :(
Иначе...много сладко разказваш за малката :):):)

Я! Тя е моята гордост. Ако можех още две щях да имам ама има пречки от политическо и друго естество.