Днес попаднах на тази новина, понеже не съм много добре с английския успях да си я преведа и с помоща на друг човек си обяснихме експеримента, който ще проведат. Ще изпратят фотон в детектор- този фотон трябва да се определи като частица или вълна. Понеже във вселената фотоните са свързани помежду си (квантова механика) ще изпратят втори по 10 километрово трасе, който ще пристигне до неговия детектор след 50 микросекунди. Ако той се определи като вълна то тогава и първия трябва да се промени. Тоест от частица ще се промени във вълна. Всичко е малко объркано и ще се радвам на редакции защото и аз искам да разбера точно същноста на експеримента.

дано се намери някой блогер/ка да преведе статията.

Една от мечтите ми е да мога да са телепортирам. Дано да стане.
:):):):):):))))))))))))

Ако неговият експеримент с разделяне на фотоните действително проработи, казва физика от Университета на Вашингтон, Джон Крамър, следващата стъпка ще бъде тест за квантова обратна причинност (или обратна причинно-следствена връзка).

Това е начина на учения да каже , че се надява да намери доказателство за фотон, който отива обратно във времето.

„Не изглежда, че трябва да проработи, но от друга страна, не виждам какво ще го спре да не проработи,” казва Крамър. „Ако работи наистина, трябва да може да получиш сигнала 50 микросекунди преди да си го изпратил.”

Хъх ...какво? Почакай минута. Какво трябва да означава това?

Грубо казано, Крамър говори за субатомен еквивалент на пристигането на гарата преди да си излязъл от къщи, за печалба от лотарията преди да си купил билета, за завършване на училище преди да си бил роден – или нещо такова.

....
....
...
Квантовата теория описва поведението на материята и енергията на субатомни нива, нивото на реалност, където повечето от най-известните Нютонови закони на физиката (защо се въртят планетите, самолетите летят, а топките за бейзбол завиват) не се прилагат вече.
Проблема с квантовата теория, казан просто, е че е наистина странна. Откритията на квантово ниво не пасват добре нито на Нютоновата, нито на Айнщайновата гледна точка за реалността на макро ниво, и опитите да се обясни квантовото поведение често са поначало противоречащи си.
…

Един от парадоксите, които е от специален интерес за Крамър е известен като „вплетеност” (или „взаимосвързаност”). Той също така е известен като парадокса Айнщайн-Подолски-Розен, именуван на тримата учени, които описали неговата явна абсурдност като аргумент срещу квантовата теория.

Основно, идеята е, че взаимодействащи си, или вплетени, субатоми частици, такива като два фотона – фундаменталните единици светлина – могат да оказват ефект един на друг независимо колко отдалечени са във времето или пространството.
„Ако ти извършиш измерване върху един, това има незабавен ефект върху другия, дори и ако те са отделени със светлинни години през вселената.” Казва Крамър. Ако траекторията на един от „свързаните” атоми се отклони нагоре другия, независимо на какво разстояние е, ще се отклони надолу, за да компенсира.
Айнщайн шеговито е нарекъл идеята „призрачно действие на разстояние”. Квантовата механика трябва да е погрешна, твърди бащата на теорията за относителността, защото това поведение изисква някакъв „сигнал” минаващ между двете частички със скорост по-бърза от светлината.
Ето къде идва отиването назад във времето. Ако „взимосвързаността” се случва (на експериментално ниво, на този етап, това става), Крамър твърди, че тя предполага обратната причинност. Вместо причина и следствие, следствието идва преди причината. Най-просто казано, най-малко парадоксалното обяснение на това, казва той, е че някакъв вид сигнал или комуникация се извършва между двата фотона в обратно време.
Крамър признава, че всичко това е невероятно и обратно на интуицията.
Но стандартните теоретични опити да се работи с взаимосвързаността са станали малко мъчителни, казва той. Като доказателствата за квантовата теория нарастват, теоретиците се опитали да изгладят парадокса на взаимосвързаността чрез изключване на възможността двете частици да комуникират по някакъв начин.
„Генералният извод бил, че няма наистина никаква сигнализация между двете места,” казва той. Но Крамър казва, че има причина да се постави под въпрос общия разум.
Подхода на Крамър за обяснение на взаимосвързаността е базиран на твърдението, че частиците на квантово ниво могат да си взаимодействат използвайки сигнали, които отиват и напред и назад във времето. Това не е била най-широко приетата идея.
Но нови открития, и по-специално скорошния експеримент „свързани фотони” в Университета на Инсбрук, Австрия, тестващ съхраняването на кинетичната енергия във фотоните е дал на Крамър това, което той вярва, че е причина за предизвикателство към това, което е било нетестваемо стандартно допускане на квантовата механика.
Физиците от УВ планират да модифицират експеримента на австрийците, за да видят дали ще могат да демоснтрират комуникация между два свързани фотона. На квантово ниво, фотоните съществуват едновременно като частици и вълни. Каква форма ще заемат зависи от това как се измерват.
„Ние ще изстреляме ултравиолетов лазер в (специален вид) кристал, и навън ще излязат два фотона с по-ниска енергия, които са свързани.” казва Крамър.
За първата фаза на експеримента, която ще стартира рано следващата година, те ще търсят свидетелство за сигнализация между свързаните фотони. Откриването на това, само по себе си, би представлявало смайващо постижение.
В крайна сметка учените се надяват да тестват обратната причинност – доказателство за сигнал изпратен назад във времето.
В тази крайна фаза, един от свързаните фотони ще бъде изпратен през разцепен екран към детектор, който ще регистрира дали е частица или вълна – защото, отново, фотона може да бъде и двете. Другият фотон ще бъде изпратен през 2 десеткилометрови макари с оптичен кабел преди да удари движим детектор, казва той.
Настройката на позицията на детектора, който хваща втория фотон (този изпратен през кабелите) определя дали е детектиран като частица или вълна.
Пътуването през кабела също така ще забави втория фотон в сравнение с първия с 50 микросекунди, казва Крамър.
Ето къде става странно.
Тъй като тези два фотона са свързани, действието на детектиране втория като частица или вълна трябва да едновременно да накара другия фотон също да се промени или във вълна или в частица. Но това би трябвало да се случи на първия фотон преди той да удари детектора – който той ще удари 50 микросекунди преди втория фотон да е детектиран.
Това е, което квантовата механика предвижда да се случи. И ако то се случи, би трябвало да има сигнализация обратно във времето относно първия фотон.
„Няма очевидно обяснение защо да не стане” казва Крамър.
„Мислех, че ще разстрелят идеята, но хората се развълнуваха,” казва Крамър „Хора ми казват, че не може да стане, но никой изглежда да може да обясни защо не.”
.................
............

Доколото разбрах детектора пред втория фотон ще определи фотона дали ще е частица или вълна, а детектора пред първия само ще регистрира ... така че, втория ще трябва да изпрати информация на първия в обратно време ... не знам ...с квантовата механика е сложно :)

Благодаря ти слънчогледче!!!!!!!!!!!!!!!!!

Още нещо след третия прочит на твоя превод разбрах че не съм толкова зле с английския. Всъщност това което си обяснявам аз е че първия фотон ще се определи предварително дали е частица/вълна. Но ако втория е обратно на него вълна/частица то този просто ще се промени във вълна/частица след 50 микросекунди. Това разбрах от моя превод и от това, което ти преведе

Всъщност може пък всичко във Вселаната да е взаимосвързано и времето и пространството да са относителни понятия и в някакъв аспект всичко може да се случва едновременно - може да няма минало и бъдеще :)))))))

Отдавна се интересувам за това дали човек може да пътува във времето ! Който знае нещо повече да ми пише на е-мейл elvira2@start.bg !